Чунцин Истории за манекени

Чунцин Истории за манекени

Чунцин Истории за манекени

Blog Article

Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци.

Чунцин славится своими теплыми и дружелюбными жителями, известными своим неподдельным гостеприимством и радушной природой. Посетители могут погрузиться в местную культуру, общаясь с местными жителями, исследуя традиционные чайные домики и посещая традиционные китайские оперные представления.

Таким образом местные власти улучшают экологическую обстановку на главной речной магистрали Чунцина.

— Ти — това? Да видя, па да не повярвам — рече един от другарите му и като потикна огъня, почна тънко и крекливо да се смее: — И твоята Пенка има златна коса. Пък ти си още жив.

Млад Стоян войник отишъл и поръчал на своята вчера доведена хубава невеста, ако разкази Чунцин го обича, да не ходи на Гургульово кладенче за вода.

Удивительный морской город на северо-востоке КНР, где можно прочувствовать атмосферу России, Японии и даже Венеции.

Поэтому посетительницы предпочитают брать с собой в туалет зонтик, чтобы скрыться от назойливых глаз туристов.

Славата идва, когато не я очакваш. Така дойде тя и при сивото зайче Зелчо, което в един прекрасен ден стана знаменитост.

— „Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.“ Проклето сърце, такава му е пустата направа.

Внучката на дядо Корчан предизвиква Лазар на надиграване. Той вади златен наниз като облог, а тя обещава, че ще му пристане. Лазар печели предизвикателството и повежда Христина към дома си. И така мелницата остава недовършена.

Заглавие Заглавие Добавено на Добавено на Година на издаване Година на издаване Влюбих се Разкази за първата обич

Именити писатели се срещат с феновете на фантастиката у нас

Райна Кабаиванска: Без вземане-даване на емоция в преподаването на музика не може

— Бабини деветини… измислици! — рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.

Report this page